След поредното си дълго отсъствие от интернет пространството, по препоръка на един приятел отделих време и за следваканционния ми пост.
Въпреки че лятната ваканция още не е свършила официално, за мян тя приключи още след като кракът ми се отлепи от гара Ловеч, оставяйки
зад себе си мястото където ми се случиха всички прекрасни неща тази година.
От къде да започна.
Ваканцията ми започна някъде в началото на Юли когто пристигнах от София. Моят най-добър приятел ме посрещна на гарата, където се возих в
новопридобитият им автомобил Рено Лагуна. Всичко беше страхотно, а именно защото тъкмо бях пристигнал. Вечерта релаксирахме в новоткритата кръчма/кафе “Еврофутбол”, къде то и прекарахме половината вечери от ваканцията.
Мога да кажа, че сме изхарчили доста пари там, но аз изобщо не съжалявам. Почти всяка вечер там ставаше супер шоу, включващо изпълненията на пияни, котки и мангали.
Най-големия лаф който завлядя всички ни е обидната дума “ЧИКЬОР”, която значи чекиджия. Този невероятно свеж и готин израз направи престоят ни в кръчмата още по запомнящ се .
Един от приятелите -НЕШЕВ тъкмо беше започнал работа в “Еврофутбола”, а чикьор му каза една пияница, която за удовлетворение на всички сядаше отвън, поради невероятно острата миризма, която се носеше от краката му(т.е. ако беше
седнал вътре всички там трябваше да носят противогази). Да не забравя и нашият приятел СЕРГЕЙ който също редовно се напиваше и налиташе на бой, а пит була му яростно дъвчеше бутилки под стола ми.
През някои от вечерите, имаше изпопадали от масите пияни хора :). Доста често оставахме дълго след като заведението затвори, а пазачът се режеше(пърдеше) яростно до нас, оставяйки ни да се заливаме от смях.
А да, запознахме се и с една много чиста котка на име Габриел, която се опитваше да бръкне с ръка в уискито на Чикьора - НЕШЕВ :).
Ходехме и няколко пъти на дискотека, не беше особено весело, с изключение на идиотите които ни забавляваха там. Абе там си е пълно с изроди, само като почнем че в Ловеч се намира един от затворите с най-опасни престъпници, има лудница , психо и е пълно
с кретени по улиците.
Прекарвахме и доста време в гледане на любимия ни сериал “Дар повелителят на зверовете” по АХN, кътето вдъхновени от магията идваща от приказния свят на Дар, измислихме доста рецепти и отвари.
Ще ви споделя също че имахеме близка среща с извънземни :). Една вечер понеже скуката ни беше ударила яко решихме да се резходим до близката борова гора. И аз не мога да ви кажа какво ни беше прихванало, да се разхождаме в гората в по тъмно, но все пак го направихме.
Пътят ни беше ограден от високи храсти и ние не виждахме в радиус от 2-3 метра отстрани на себе си, наоколо цареше почти пълна тъмнина, с изключение на светещия зад нас град. Малко преди да стигнем до въпросната гора, вървейки по този път, аз си помислих “мама му стара
къде сме тръгнали, като пълни олигофрени” и казах на Ицо който вървеше до мен -”Ей сещаш ли се че ако някой ни изкочи сега от храстите ше умрем от страх.” Той ми отвърна положително и двамата спряхме ослушахме се и се обърнахме да си вървим.
Не знам поради каква причина, но аз се обърнах назад и изкрещях. Тогава на около 50 метра от нас в дърветата видяхме светлина, която светна и угасна. Процеждаше се между дърветата някакси, откъм земята. И това се случи след като викнах. Двамата с Ицо се спогледахме за момент и
аз без да чакам каквото и да било -газ напред с огромни крачки,а след мен тичаше и моя приятел. Спряхме да тичаме едва на бензиностанцията в началото на града.
През това лято карах и курсовете за шофьор. Е взех си изпита :). Но якото беше че инструктора ми беше голям фен на Спайдърмен - аз дори така го наричах. Беше така зарибен от човека паяк, че дори вратовръзката му беше на малки спайдърмени, а през почивката си на обяд спираше на сянка,
и изваждаше от жабката на Вектрата екшън фигури на Спайдърмен и на Батман и си играеше с тях 
:) .
А пък инструктора на ицо беше пълен простак и селянин - Краси Костов хаха .
А да дори Чикьора взе книжка и ни вози доста до Баховица със семейния Мерцедес. Беше голяма мания ‘щото запърви път ме возеше връстник. Единственото гадно беше че през цялото време слушахме мазните му чалги . опитахме се да го вразумим, като дори му записахме диск със хаус, но той пак си предпочете Азис хаха .
С Джони се засичахме рядко защото той работеше на морето.
Ходихме и един път на басейна на чифлика заедно с Керемидата . Там си прекарахме страхотно, а също така яко беше и на Дебнево, плувайки заедно с рибите.
Само не можахме да се напием като свине .
Като цяло съм пропуснал някои работи, но те не са интересни и няма да ги споделям с Виктор Сеха и останалите чикьори.
Накрая искам да кажа,че никога повече няма да има ваканции като тази - никога. За мен и моите връстници това беше последното безгрижно лято. Никога вече няма да можем да изживеем по този начин лятото. Но няма как вече пораснахме . Сега когато вече сме пълнолетни истинският живот ще ни връхлети, а от това свят ще ни се завие.
