След поредното си дълго отсъствие от интернет пространството, по препоръка на един приятел отделих време и за следваканционния ми пост.
Въпреки че лятната ваканция още не е свършила официално, за мян тя приключи още след като кракът ми се отлепи от гара Ловеч, оставяйки
зад себе си мястото където ми се случиха всички прекрасни неща тази година.
От къде да започна.
Ваканцията ми започна някъде в началото на Юли когто пристигнах от София. Моят най-добър приятел ме посрещна на гарата, където се возих в
новопридобитият им автомобил Рено Лагуна. Всичко беше страхотно, а именно защото тъкмо бях пристигнал. Вечерта релаксирахме в новоткритата кръчма/кафе “Еврофутбол”, къде то и прекарахме половината вечери от ваканцията.
Мога да кажа, че сме изхарчили доста пари там, но аз изобщо не съжалявам. Почти всяка вечер там ставаше супер шоу, включващо изпълненията на пияни, котки и мангали.
Най-големия лаф който завлядя всички ни е обидната дума “ЧИКЬОР”, която значи чекиджия. Този невероятно свеж и готин израз направи престоят ни в кръчмата още по запомнящ се .
Един от приятелите -НЕШЕВ тъкмо беше започнал работа в “Еврофутбола”, а чикьор му каза една пияница, която за удовлетворение на всички сядаше отвън, поради невероятно острата миризма, която се носеше от краката му(т.е. ако беше
седнал вътре всички там трябваше да носят противогази). Да не забравя и нашият приятел СЕРГЕЙ който също редовно се напиваше и налиташе на бой, а пит була му яростно дъвчеше бутилки под стола ми.
През някои от вечерите, имаше изпопадали от масите пияни хора :). Доста често оставахме дълго след като заведението затвори, а пазачът се режеше(пърдеше) яростно до нас, оставяйки ни да се заливаме от смях.
А да, запознахме се и с една много чиста котка на име Габриел, която се опитваше да бръкне с ръка в уискито на Чикьора - НЕШЕВ :).
Ходехме и няколко пъти на дискотека, не беше особено весело, с изключение на идиотите които ни забавляваха там. Абе там си е пълно с изроди, само като почнем че в Ловеч се намира един от затворите с най-опасни престъпници, има лудница , психо и е пълно
с кретени по улиците.
Прекарвахме и доста време в гледане на любимия ни сериал “Дар повелителят на зверовете” по АХN, кътето вдъхновени от магията идваща от приказния свят на Дар, измислихме доста рецепти и отвари.
Ще ви споделя също че имахеме близка среща с извънземни :). Една вечер понеже скуката ни беше ударила яко решихме да се резходим до близката борова гора. И аз не мога да ви кажа какво ни беше прихванало, да се разхождаме в гората в по тъмно, но все пак го направихме.
Пътят ни беше ограден от високи храсти и ние не виждахме в радиус от 2-3 метра отстрани на себе си, наоколо цареше почти пълна тъмнина, с изключение на светещия зад нас град. Малко преди да стигнем до въпросната гора, вървейки по този път, аз си помислих “мама му стара
къде сме тръгнали, като пълни олигофрени” и казах на Ицо който вървеше до мен -”Ей сещаш ли се че ако някой ни изкочи сега от храстите ше умрем от страх.” Той ми отвърна положително и двамата спряхме ослушахме се и се обърнахме да си вървим.
Не знам поради каква причина, но аз се обърнах назад и изкрещях. Тогава на около 50 метра от нас в дърветата видяхме светлина, която светна и угасна. Процеждаше се между дърветата някакси, откъм земята. И това се случи след като викнах. Двамата с Ицо се спогледахме за момент и
аз без да чакам каквото и да било -газ напред с огромни крачки,а след мен тичаше и моя приятел. Спряхме да тичаме едва на бензиностанцията в началото на града.
През това лято карах и курсовете за шофьор. Е взех си изпита :). Но якото беше че инструктора ми беше голям фен на Спайдърмен - аз дори така го наричах. Беше така зарибен от човека паяк, че дори вратовръзката му беше на малки спайдърмени, а през почивката си на обяд спираше на сянка,
и изваждаше от жабката на Вектрата екшън фигури на Спайдърмен и на Батман и си играеше с тях :) .
А пък инструктора на ицо беше пълен простак и селянин - Краси Костов хаха .
А да дори Чикьора взе книжка и ни вози доста до Баховица със семейния Мерцедес. Беше голяма мания ‘щото запърви път ме возеше връстник. Единственото гадно беше че през цялото време слушахме мазните му чалги . опитахме се да го вразумим, като дори му записахме диск със хаус, но той пак си предпочете Азис хаха .

С Джони се засичахме рядко защото той работеше на морето.

Ходихме и един път на басейна на чифлика заедно с Керемидата . Там си прекарахме страхотно, а също така яко беше и на Дебнево, плувайки заедно с рибите.
Само не можахме да се напием като свине .
Като цяло съм пропуснал някои работи, но те не са интересни и няма да ги споделям с Виктор Сеха и останалите чикьори.
Накрая искам да кажа,че никога повече няма да има ваканции като тази - никога. За мен и моите връстници това беше последното безгрижно лято. Никога вече няма да можем да изживеем по този начин лятото. Но няма как вече пораснахме . Сега когато вече сме пълнолетни истинският живот ще ни връхлети, а от това свят ще ни се завие.

И така след дълго отсъствие реших да напиша няколко думи. Гледайки България Беларус и слушайки Pigs на Pink Floyd изобщо не мислех да пиша пост в скоро време но Виктор Сеха ме накара и сега ще го сторя. Първо на първо съм брадясал като пръч и мисля да съм така докато завършим учебната година, не знам обаче дали ще издържа :). В нас тече вече двумесечния ремонт и вкъщи сме като на фронта, но се свиква. Не мисля да ям охлювите които майка ми е купила, но поне мога да ги опитам ОХЛЮВИ баси кефа . Изстрел на Мартин Петров и аз продължавам да пиша, в даскало всичко е що годе нормално, а вънка Господ така усилено пикае че ми се ще да спре поне за една година. Ха, из нас се чудя к’во да правя през времето в което не къртя бетон, не шкуря стени и дърво, не боядисвам или пък не мъкна тежкия боклук до кофата отвън. Все пак края на малко дагната година свършва скоро- уРАААА Чавдар вкара ! Ха дано се оправи националния скоро . Мога да ви споделя още че наскоро почнах да гледам новото аниме препоръчано ми така горещо от Johnny. Казва се One Piece, и мисля че той предостатъчно ви е писал за него в блога си! Мога да кажа само едно-все повече си мисля че е прав.

За друго не мога да се сетя в момента и затова ще приключвам, скоро не съм писал за Трансформърс но трябва да се стегна и на този фронт.

Когато най-после мирът настъпил, Primus отново изпаднал в покой ( неговите деца още не били готови да се изправят срещу Unikron). Vector Sigma продължавал да функционира с помощта на разсъдъка и интелекта на Primus. Матрицата била използвана за комуникация с него, и тя се сляла в тялото на Primon. И така Primon станал, нещо като Avatar of Primus( нещо като носител ). Двамата се обединили психически и умствено.

Засега Трансформерите се възпроизвеждали чрез деление или разцепване.

Стотици Хиляди години минали и роботите вече били възприели имената си – Автоботи (Autobots) се наричали Slave class, и Десептикони (Desepticons) – наследниците на Гладиаторският клас. Тези два класа роботи, живеели мирно и спокойно помежду си. Много от роботите, които преди били известни само с букви и цифри, сега си били избрали имена – като например А-3 сега се наричал Алфа Трайън(Alpha Trion).

За тези хилядолетия които били минали, Primon бил спечелил много голяма популярност и уважение и от двете страни. Той бил толкова уважаван, че за някои Десептикони неговата дума струвала повече дори от тази на Maximo. Maximo гледал, как все повече и повече от неговия вид се присъединяват към Primon.

В това време Unicron наблюдавал „децата на Primus” някъде от галактиката. Все още не бил достатъчно силен за да унищожи Кибертрон, затова изготвял план, как да унищожи Primus без да се доближава до него. Той щял да телепортира някои от „децата на Primus” при себе си, като държейки ги в безсъзнание щял да ги изследва. Този път те не били като децата които съществували заедно с Primacron, този път били много по-могъщи. В много от роботите които отвлякъл, Unicron инсталирал програми нещо като съзнание но съзнание изпълнено със зло. Тези трансформери щели да внесат смут и хаос у редиците на Primus. Maximo бил един от тях. Unicron усетил неговото негудование относно Primon, затова когато го телепортирал при себе си – той го събудил, a не както в другите случай да го изследва в безсъзнание (когато разбирасе го телепортирал при себе си)! Направил му предложение – ако му донесе Матрицата, ще изпълни каквото желание иска. И така Maximo се изкушил, но се замислил, че не може да предаде своя „баща”(Primus). Затова Unicron, преправил или презаписал Искрата на Максимо (или Lasercore), като в новата искра, останало съвсем малко от първоначалната и оригинална искра която Primus бил дал на Максимо. След това „преправяне” Maximo бил много по-склонен да изпълни задачата. Но Unicron сложил твърде Много от себе си в новата искра на Mаксимо. Затова в душата на Mаксимо се промъкнало предателското чувство, в самата му същност. Замислил начин да унищожи както Primus така и Unicron. Щял да открадне Матрицата – източника на силата и на мъдростта на Primon, и на свой ред да се слее с Primus. И тогава щял да властва над всички.

Когато настъпил мигът, Mаксимо се опитал да изпрати Primon в безсъзнание и да вземе Матрицата, но Primon се оказал твърде силен, и веднага усетил Максимо. За това се наложило Максимо да убие Primon и да вземе по този начин Матрицата, а не както го бил замислил първоначално. След като се сливал с матрицата, Максимо увеличил размера си, станал много по-силен и увеличил значтително своя интелект. Тогава променил своето име на LIEGE MAXIMO. Но заради промените които му направил Unicron, сливането с Матрицата не минало гладко и Liege Maximo бил трансформиран в отвратително и грозно създание. Няколко Автоботи, дочули щумовете и дошли да видят какво се е случило – там намерили Liege Maximo да стои върху тялото на Primon. Опитали се да направят нещо ,но всички загинали(с изключение на един който Максимо считал за мъртъв). Тогава се върнал при Десептиконите и поискал той да получи пълен контрол и да заеме мястото на Primon сред другите роботи.

Оцелелият Аутобот разказал на другите аутоботи какво се е случило и една група от тях отишла в замъка на Десептиконите за да търси справедливост и да накаже Liege Maximo. Но били жестоко убити от елитните пазачи на Максимо.

Това и още няколко дипломатични катастрофи довели до 1вата война между „децата на Primus” на Кибертрон. Но пазачите(Guardians, в които споменах в част 4), които били невероятно силни и никой не можел да се мери по-сила с тях, потушили войната. Но матрицата отхвърлила Liege Maximo, и била приета от Автобот наречен Прайма (Prima), след едно невероятно жестоко сражение. Максимо отсъпвал до дълбините на Кибертрон, където си намерил скивалище и останал там. Много от първоначалните Автоботи и Десептикони загинали по време на тази война!

Минали стотици хиляди години.

Десептиконите и Автоботите се развивали все повече, но недоверието един към друг било голямо. Двата вида рядко общували и взаимодействали помежду си. Мира вече започвал да се разкъсва, докато накрая Десептиконите започнали да завзимат територии в които живеели Автоботи и дори отвличали и поробвали някои от тях.

Тогава започнала Втората война на Кибертрон (Second Cybertronian War). Но тази война не продължила много дълго заради намесата на Пазачите (Guardians). Именно по време на тази война Пазачите също развили способността да се трансформират.

В предната част споменах за роботи които са отвлечени от Квинтесоните за разни експерименти. Сега много променени те се превърнали в многобройна група от машини за убиване наречени Шарктикони (Sharkticons). Също така Prima бил убит по време на войната и бил наследен от Prime Nova. Матрицата била предадена на новия лидер на Автоботите, който по късно пък я предал на следващия, Sentinel Prime. По време на войната нещо като вирус плъзнал по планетата .Нормалната способност за размножаване била изтрита от всеки един трансформер. Единственият начин за възпроизвеждане вече бил или Мегакомпютъра Vector Sigma или самата Матрица.

След това започнали опитите за помирение и до една степен успели. Primus бил обожествен и от двете групи. Десептиконите основали своя култ на Върховния войн или(Cult of the Ultimate warrior). А автоботите се нарекли Синовете на Кибертрон (Sons of Cybertron). Било забранено да се използва името на Unicron а вместо това било прието The Chaos Bringer. Но също така бил основан и таен култ на Unikron. Тези култове представлявали религиите на Кибертон.За тях обаче ще научите в следващата част .

След дълго отсъствие се завърнах и смятам да понапиша нещо !

И така слушайки What I’ve Done на LINKIN PARK, ще ви разкажа накратко какво ми се случи през така дълго жадуваната от мен ваканция. С една дума беше много релаксираща и ми достави голямо удовлетворение. Ако трябва да бъде напълно откровен обаче, тази лека почивка съвсем не ми стигна, но колкото дал Бог . По голямата част прекарах в родният ми град, където всичко стана така както очаквах с малки изключения.

Когато си отидох, хванах последния ден на цветница и в града беше много голяма лудница, нещо като голям панаир. Аз , Джони, Йово и други приятели веднага отидохме да ядем кебапчета на центъра и да пием гадна наливна бира, но въпреки това, празника нямаше да е същия ако не бе страхотната бутаница и скапаното пиво .

След това се прибрах и срещнах друг приятел, Ицо с който бяхме почти през цялото време. Цяла седмица се сцепихме от фитнес и футбол, Бахти напрежението изядоха мускулите ми . Но съм доволен, здрав съм и можех да го понеса. Едната вечер се нарязахме с по няколко ракии - усещам че все повече ми харесват тези ракии, хм много е странно . Малее кайсиева ракия супер . С Ицо бяхме от сутрин до вечер, супер си изкарвахме. Първо ходихме на фитнес после се отбивахме до новопостроената BILLA, напазарувахме си продукти за манияшки сандвичи както и разбира се Pit Bull и обядвахме на беседката която се намираше наблизо. Смешното беше че тази беседка имаше добър изглед към Психото и имахме доста теми за размисъл, относно това колко ненормални ни се виждат хората понякога. Но това са си наши глупости !

През останалото време преживяванията ми може да проследите в новата статия на Джони .

Сега гадното е ,че почва пак даскалото, не вярвам на някой да му се ходи но трябва. Лошо ми става дори като си помисля, но пак ще свикна с отровните газове на столицата .

Мога само да кажа че мога да си прекарвам така времедо доста дълго време без да ми омръзва!

Очаквайте скоро 5та част от историята на Transformers

Отдавна се бях наканил да напиша пост за любимите ми жиботни - котките. Сега не ме домързя и ще пиша.

И така, много са споровете и противоречията възникващи между котките и кучетата. Всеки един от вас разбира се симпатизира повече на един от двата вида :). Кучето наричано още най-добрия приятел на човека, се привързва към стопаните си в повечето случаи за цял живот, всеки е гледал комисар Рекс . Това се харесва на много хора, които се чувстват самотни, и намират в кучето своя най-добър приятел. Ако сте решили да си вземете куче, знайте че то ще ви обича и ще ви слуша - това е в природата му. То показва само голямата си преданост и послушание.

При котките вече нещата стоят по-различно. Котката е най-гордото същество (ще я наричам същество т.е. в по висша степен). Тя никога няма да покаже слабост или преданост в смисъл на подчинение. Котката живее заради гордостта и честта си. Тя не е роб на никого и на нищо, никой не може да й каже какво да прави. Котката гледа с пренебрежение на другите същества включително и на човека. Тя не би се принизила да робува на друг, както прави кучето. Освен това са най-чистите животни, те винаги се грижат много старателно за хигиената си.

Самото движение на котката е грациозно и елегантно. А очите им, очите които по принцип представляват прозореца към душата на съществото, са толкова неземни, все едно гледаш през портал към друг свят, друга вселена, няма нищо по невероятно и загадъчно от котешките очи. Те олицетворяват самото савършенство. Все едно че ни изследват.

Дори физически не са за подценяване. Самото семейство на котките превъзхожда многократно всички останали. Неслучайно Лъвът е изобравяван на мого места, като символ на гордост, сила и доблест. Дори Васил Иванов Кунчев е сравняван с Лъв и оттам вече носи названието, Левски. Символа на Република България е Лъв, както и символът на Великата Българска Армия. Лъв е изобразяван дори при древните Волжки българи, изобщо цялата българска нация е сравнявана с гордия и непобедим лъв.

Котката е красива и непримирима. Тя е била на почит в много цивилизации и култури особено в древността. В Египет например е считана за свещено животно и е била погребвана заедно с фараоните, за да им помага в пътуването към отвъдния свят. В исляма пък котката е единственото животно, което има право да влиза в джамията, а знаете какви религиозни фанатици са мюсюлманите, те считат всяко друго животно за мръсно - но не и котката. Те вярват, че когато пророкът Мохамед е пътувал през пустинята, спирайки да си почине след дългия и изморителен път. Мигом заспал и една змия се опитала да го охапе по врата. Но неговата котка го спасила от смъртта, като убила змията!

Котките се загадъчни същества, със своята съвършена красота, те все едно не са от тази планета. Мистерията ги е обвила така плътно, че дори ние хората не можем да разберем истинската им същност и да оценим какви големи късметлии сме, че сме свидетели на съвършенството им. Винаги ще уважавам тези горди същества!

Слеващият път когато видите котка погледнете за миг гордите и очи, където и да се намирате, тогава може би ще разберете, че съм прав .

Дълго мислих каква статия да напиша, че отдавна не бях писал и реших да напиша статия за купона на който бях в събота!

Първото нещо което искам да отбележа е , че партито се намираше на 15о километра от вкъщи, и си беше истински подвиг да накарам нашите да ме пуснат. Плюс това бях на курс по математика до 12 часа, а рейса ми тръгваше в 13 от гарата, мале к’ъв спринт по трамваите, ама нищо на мене ми беше кеф на душата и сърцето ми подскачаше, все пак отивах на най-любимото място за мен, а именно моя роден град - няма да го споменавам . Има нещо в този неописуемо красив и чаровен край, което ме кара да забравя всичките си проблеми, и цялото това напрежение натрупало се в София да изчезне за миг. Абе леко ми е на душата.

Пристигнах там в 15:30 часа, а купонът беше от 8.

Жалко, че още не бяха цъфнали дръвчетата, та не успях да надуша прекрасния аромат, който по принцип се носи, но нищо сега пролетната ваканция всичко ще е наред .

Очаквах с голямо нетърпение събирането, което същност беше честване на рождения ден на един от най-добрите ми приятели Николай. . Роженният му ден не се падаше на тази дата, но той тогава имал време, ха. Никога не се чества рожден ден преди да дойде датата, но както и да е . Дойдоха доста хора, и усещането за готина вечер не се изпари у мен и до последния момент. Жалко, че нямаше изпълнения на пияни, с изключение на едно момиче което си рязна тиквата в камината . Пиша това с весело чувство, защото момичето е добре. Едно друго момче, на което ние с Ицо лепнахме прякора Дзвера, се опита да изяде котката на Ники, но аз му попречих, защото аз исках да я изям . Но дойде сестрата на Ники и ми попречи да го направя хехе.

Имаше разбира се ядиние и пийние, но аз не успях да опитам сандвичите, щото лакомите говеда веднага им се нахвърлиха. Но така или иначе всичко беше стахотно забавно, и аз се накефих максимално. Пускахме си каквато искаме музика и това беше голям плюс също . Всички си тръгнаха в добро състояние с малки изключения. А да и Йово се наряза и той ама карай :).

Всичко мина невероятно добре и според очакванията ми - това беше перфектната почивка за мен, дори и само за няколко часа.

Да му се невиди и тъпанарщината. Днес се очертаваше доста приятен ден, но както се досещате вече, беше такъв ама друг път. Да му еба мамата начи. Един от най-скапаните дни през тази година. Нестига че правихме 2 контролни днес, по шибания френски език и по тъпата химия, но и трябваше точно мн да изпитат по български език. Аз разбира се казах там нещо и тя си отбеляза че ще ме доизпита следващия път, ха все едно щи седна да уча. И така можеби наитина смисленото нещо което правихме този час бяха двете изречения които дадох в отговор на безсмислените въпроси на скапаната учителка. След това всеки както и преди това си правеше своето си занимание - кой спи кой блуждае някъде из стаята. Ние с моите приятели си говорехме най-спокойно и тихо, но шибаната госпожа ни написа поредната забележка и по този начин наказанието за 5 забележки ще стане факт. 4 забележки са ми по този така неумело преподаван от нея предмет. Майка му мръснаа! Толкова се ядосах, че си забравих документите ключовете и телефона в един приятел, понеже бяхме ритали преди това и той ми ги пазеше. Изплюх се на дъската и затръжнах вратата с все сила. Можеби се ядосах най-много на това че майка ми ще ме направи луд за тази забележка и направо ми се повдига като се сетя. Дееба скапания ден - но той още не е свършил, сега идва най-лошото, като се прибере майка ми, мале!

Кибертрон процъфтявал – всичко се развивало благоприятно за Квинтесоните. Той се превърнал в техен дом.

Квинтесоните се опитали да реализират един проект, а именно създаването на Трансорганични същества които щели да изпълняват всяко тяхно желание, и да вършат работа вместо тях, но не се получило така както искали. Вместо това, създали напълно механични. Най-успешни се указали така наречените Slave Units (те били работници от различен тип) и Gladiator Units (били продавани като военна техника или апаратура). И така Квинтесоните създали също и единици(същества) събиращи звездна енергия. От тази взездна енергия се получавали други два типа енергия: Енергон (energon) и Плазмена Енергия (Plasma Energy – за тези които не знаят, плазмата представлява четвъртото агрегатно измерение в природата и представлява свръхнагрят газ). Но плазмената енергия била прекалено силна и нестабилна и не се използвала. За да стои планетата на мястото си, за да запази на 100% условията си на живот, на Кибертон пили построени гигантски ракетни усилватели (Rocket Boosters) които помагали на планетата да запазва мястото си около местната звезда.

Сигурно се чудите какво се е случило с Primus през всичките тези години. Е в крайна сметка той се събужда някъде дълбоко в самата планета, от невероятния шум който се вдига от повърхността(няма как при тази усилена работа и производство). В крайна сметка излязъл на повърхността да види какво става, и не повярвал на очите си, навсякъде бил заобиколен от машини – силни и от много различни типове. Точно от това имал нужда, сега вече бил готов за срещата си с Unikron. Както вече споменах в предните статии(Които можете да откриете в блога на приятела ми Johhny), Primus можел да се възпроизвежда под формата на искри(можел да дава живот на машините). Избрал няколко роботи от групите на Gladiator и Slave Units и им вдъхнал живот. Primus искал да живее в мир с Квинтесоните, но когато те разбрали, че искрите придават разум и чувства на техните машини, никога не се съгласили с това условие на съвместно съжителство с тях. Те смятали искрите за някаква инфекция или болест, това пречило на техният начин на живот. За това убивали всяко едно от творенията на Primus. Започнала войната за оцеляване. И така Primus създавал все повече и повече искри които живеели в роботите(Primus наричал създанията си деца).

По късно в напредъка на войната, Primus и децата му спечелили жизнено важна битка в ядрото на планетата, като там той се слял със суперкомпютъра, който управлявал всички фабрики на планетата. Компютърът се казвал VECTOR SIGMA (Вектор Сигма). Primus поставил Жизнената си енергия в преносим съд, който можел да бъде носен от децата му. Така той останал жив вътре в този съд. Само две от децата на Primus имали достъп до неговата Матрица (съдът с неговата жизнена енергия). Единият бил от The Slave Class който се наричал Primon (Праймън), а другият от The Gladiators Class – Maximo (Максимо). Впоследствие те станали лидерите на съответните си раси или групи.

Гладиаторският клас се занимавал с битките, докато другите били в основата на доставките и поправките, както и разработването на нови бойни единици.

Квинтесоните започнали бързо да губят битка след битка. Докато едвам успявали да убият 1000 робота нови 2000 се появявали на тяхно място. С последни усилия те създали, армия от огромни роботи, наречени Тъмни Пазачи (Dark Guardians). С тяхна помощ те се надявали най-после да успеят за премахнат заплахата от разбунтувалите се роботи. Но те не зачитали силата на Матрицата, както и изобретателния Автобот(Autobot) наречен A-3. Автоботите били наследниците на Primon между другото. И така Тъмните Пазачи нанесли огромни поражения и убили много роботи. По този начин Квинтесоните отвърнали на удара. Те заловили А-3, като неговата армия била на прага на разрушението, но А-3 бил разработил устройство наречено Coda Remote, което можела да деактивира Тъмните Пазачи. Квинтесоните загубили основното си предимство този ден, но още държали по голямата част от планетата под техен контрол. С помощта на Coda Remote някои Тъмни Пазачи се деактивирали. Primon използвал Матрицата за да даде разум и живот на деактивираните Тъмни Пазачи (които по-късно били наричани просто Пазачи(Guardians)). След като Пазачите се присъединили към армиите на Primon и на Maximo, с тяхна помощ изгонили Квинтесоните (The Quintessons) от Cybertron. Но Квинтесоните не можели просто така да оставят всички ресурси и енергия на бунтовниците (това би ги направило непобедими). Те запечатали най-мощния енергиен източник на Cybertron, а именно The Plasma Energy Chamber(Стая с плазмена енергия където преди време Квинтесоните сглобявали и правели самата конструкция на роботите използвайки плазмена енергия. С една дума в стаята се съдържала невъобразимо голяма енергия). И така енергията била скрита от бунтовниците. Цялата тази война с Квинтесоните се случила преди 12 милиона години.

Но Квинтесоните продължавали да наблюдават техните „създания” , дори понякога отвличали някои за да правят експерименти и да търсят слабости. С времето се научили да клонират искрите, за да създадат съвсем нов тип слуги.

Така започнала Първата Златна Епоха за Кибертрон! Скоро очаквай те 5та част (още веднъж, другите 3 части са в блога на Johnny Joint) .

P.S. ако се чудите кои са тези на картинките когато ги допрете с мишката ще ви излезе надпис, кой кой е !

И така вчера се състоя футболен мач, по случай 50 годинината от създаването на Европейския съюз. Мачът се игра между обединения тим на Европа и Манчестър Юнайтед, на Олд Трафорд. В сборния тим на Уефа участие взеха и 4 футболиста на Ливърпул - Карагър, Джерард, Зенден и Фаулър.

Като типични простаци и по български, фенчетата на Манчестър освиркваха силно всеки път когато футболист на Ливърпул докоснеше топката. Не стига че 3ма от тези футболисти са англичани, а именно на този стадион Националния отбор на Англия провежда домакинските си мачове. Тук на родна земя ако мога така да се изразя, те получиха в замяна на прекрасната си и сърцата игра (дори и в мач като този) “благодарностите” на публиката на червените дяволи. Да не говорим че техният бивш капитан - Дейвид Бекъм провали аниглия на 2 Световни и 2 Европейски първенства, а те освиркват най-добрия английски играч, който само може да помогне за сплотяването на разединения английски тим, ако му се даде разбира се капитанската лента. Враждата между старите съперници от Манчестър и Ливърпул, не е достатъчно оправдание за тези безчестни хора, неспособни да оценят какво значи да се раздаваш всеки мач, но и това да си наистина добър и талантлив играч, а не поредната прехластната от медиите звезда. За това Манчестър Юнайтед никога няма да достигнат традициите на Ливърпул, никога няма да бъдат истински щастливи, при успехите си защото знаят че Ливърпул винаги ще е по-великия и по-обичания тим, да не споменавам КОП.

Хората винаги ще се възхищатат на Ливърпул, винаги - отбора с традиции и сърцато себераздаване, най-обичаният английски тим. Манчестър дори и на първо място в Лигата, ще бъде в червената сянка, и ще умира от яд, че въпреки на 1во място, никога няма да имат привърженици като тези на Анфилд. YNWA

Днес реших да напиша малко, за така наречените и на всични ни познати Светнинни мечове, а в повечето случаи и можеби по правилно наричани - Лазерни мечове.

Доста от феновете на Междузвездни войни, всъщост дори не са се замисляли от какво са направени прословутите джедайски мечове, които са способни да разцепят всяка материя - с много малки изключения . И така всеки знае, че Оръжието на джедаите, е изключително могъщо във всяко едно отношение - то е леко и притежава тази невероятна режеща способност. Можеби малко от вас знаят, но Джордж Лукас (създателят на Star Wars ) е взел идеята, от самурайските мечове, от древността. Те са леки и невероятно остри, направени от много здрава стомана.

И така, една отосновните съставки за направата на лазерният меч е кристалът, който определя цвета на острието. Всъщност кристалите са най малко 2 наброй. Те са единствената немеханична част и са свързани дълбоко със силата. Основните цветове са 9, но мисля че няма смисъл да ги изброявам . Ще ви кажа само че най-редки от кристалите са оранжавият и червеният.

Лазерният меч се състои още от диатумна енергийна клетка, кристална клетка, енергийни намотки, променящи потока от енергия и контролираща клетка, чрез нея се активира самият меч и се променя дължината и мощността на енергийния поток или острие .

Въпросът който можеби най-много си задавате е от какво е направено самото острие . Чувал съм, че е от чиста енергия, и под нея се има предвид плазмената енергия. Можеби се чудите какво е плазма, е сега ще ви обясня. Плазмата представлява свръх нагрят газ и е четвъртото агрегатно състояние на веществата. Обаче в природата не се среща, а се получава изкуствено. Това получаване е много скъпо и не е разпространено. Лазерният меч, може да реже всичко с изключение на : друг лазерен меч, кортозисна материя, която е под въздействието на ситска магия. Има и още няколко материала, които лазерният меч доста трудно наранява, но имената им няма да споменавам - едва ли ще ги запомните, пък и не е важно .

Всеки джедай може да регулира мощността на своя меч и дължината му. Когато се включи се понася миризма на озон и още нещо няма два еднакви меча.

С това смятам да плиключа за сега, аз съм фен на Маждузвездни войни тоест очаквайте още статии за една от любимите ми вселени. Надявам се статията да ви е била интересна! Благодаря на холокрон !

Днес понеже беше доста хубаво врмето, реших да поразтрия старото колело из квартала. Карането ми достави голямо удоволствие, но настроението което ме беше обгърнало, се стопи точно преди да се прибера, когато глутницата квартални псета, ако мога така да се изразя, ме нападна. Мама им мръсна на песовете! Гонят ме, аз се опитвам да не им обръщам внимание, но не се получава, как само ме изнервиха. По принцип не мразя кучетата, но в тези случаи ми идва да ги пребия всичките с камъни и дръвье . Уличните слейвове(роби, кучето по мое мнение е роб на човека), са напаст за колоездачите и старите бабки . Добре за какво лаят не ми е ясно, по дяволите защо, какво искат от нас - хм като се замисля май искат бой

Надявам се повечето от вас да ме разберат !

И така, днес реpших да отворя темата за любимия ми шутър, а именно Call of Duty 2. Преди малко излязох от един словенски сървър, където с един мой приятел поразпускахме и разбира се показахме за пореден път, че българите си ги бива не само на истинското бойно поле. Някой ще кажат, че любимата ми игра не може да се сравнява с CS, но аз съм готов да поспоря. Call of duty е много по реална и с доста по-добра графика от Цс-а, а и битките в които участваме макар и виртуално са реални, на базата на Втората Световна Война. Може да се каже че хакерите които ни заливат в ЦС, в голямо количество липсват.

Не мога да ви опиша какво е чувството да изпробвате мощта на MP44 или на непобедимия SHPAGIN. Ако трябва да дам още примери за това колко е реална, ще ви кажа, че за да уцелиш някой противник със снайпер, трябва да задържите дъха си. Преди да си изберете оръжие може да проверите неговата точност, пораженията които нанася и това до колко сте маневрени докъто го носите. Ако ви оцелят в тялото екрана ви се замъглява в червено и ако не се разкарате от огневата линия при следващия изстрел сте мъртви. Ако сте уцелени в главата или някъде над таза умирате разбирасе от един изстрел, особено ефективни тук се явяват пушките като Kar98 и Lee Enfield. Ако пък граната е попаднала билизо до вас движенията и сетивата ви се забавят и вие сте лесна мишена през няколкото секунди които са напълно достатъчни, за едничкия изстрел който да ви довърши. Въобще ако мога така да се изразя тази игра е за по-възрастни, трябва ти малко акъл ако щеш за да можеш да “оцелееш”. Можеби за някои от вас това е поредния елементарен шутър, но мога да ви кажа само че тази игра бие рекордите за миналата година по продажби за ХВОХ.

Нядявам се Call of Duty 3 да излезе и за РС. Айче че ми се доигра пак, да потрепя малко американци